Производство на етерично масло от маточина

Карина-Агро ООД произвежда етерично масло от маточина (Melissa officinalis) в собствена дестилерия за етерични масла. Процесът на отглеждане на суровината и преработка се характеризира с пълна автоматизация от прибиране на растенията до получаване на маслото и използване на високо производителни машини.

Маточината е отдавна познато и широко използвано етеричномас­лено и лекарствено растение. Сухите й листа съдържат до 0,1% ете­рично масло, което има лимонов аромат, понеже съдържа цитрал и цитронелолалдехид. Освен етерично масло листата на маточината съдържат до 4% танин, гликозиди, кисел сапонин, горчиви вещества, смоли, слуз и други още недобре уточнени съставки.

Етеричното масло на маточината се използва в парфюмерийната, хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост. В ликьореното производство то се употребява за приготовляване на ликьора „шартрьоз“.

Поради съдържанието си на посочените съставки листата на мато­чината и нежните стъбла действат антиспазматично, регулират дейността на храносмилателната система и успокояват нервната система. В медицината те се употребяват за при­готовляване на лековити чайове, настойки и др.

Маточината е топлолюбиво средиземноморско етеричномаслено и лекарствено растение. Тя произхожда от Средиземноморската област на Европа, но като диворастяща се среща още в страните на Близкия изток (Си­рия). Като културно расте­ние се отглежда в много страни на Европа, Азия, Африка и Северна Америка.

В България маточината се среща като диворастяща из цялата страна. Естествените й находища са съсредоточени предимно в гор­ските райони. Въпреки това на много места у нас тя се отглежда в градините и около пчелините като медоносно растение.

Маточината (Melissa officinalis) е многогодишно тревисто растение от сем. Устоцветни.

Кореновата система на маточината е силно разклонена, брадеста и сравнително плитко разположена. Скелетните корени са с тъм­нокафява окраска, а разклоненията са жълтокафяви. Корените се обра­зуват от най-ниско разположените възли на стъблата.

Стъблата са силно разклонени, имат четиристранен строеж и достигат на височина до 1 м. Разклоненията са със зелена окраска и се образуват от пазвените пъпки, разположени срещуположно по въз­лите на стъблата. През втората половина на вегетационния период на маточината от най-ниско разположените възли на стъблата се образо­ват коренища, които биват надземни и подземни както при ментата.

Листата са разположени срещуположно по възлите на разкло­ненията. По форма те са яйцевидни, отгоре тъмнозелени и голи, а от­долу сивозелени и покрити с власинки. По периферията са тъпо пилообразно назъбени. Долните листа са по-едри и имат по-дълги дръжки, а горните са по-дребни и с по-къси дръжки. Нерватурата по горната страна на листата е силно вдлъбната, поради което петурите имат гра­пав вид.

Цветовете са събрани в групи от 3 до 5, разположени в паз­вите на горните листа. Чашките приличат на звънче, изправени са нагоре и имат 13 надлъжни ребра. Венчето е двуустно и прилича на фунийка, която по дължина надминава чашката. Горната устна е двудялна, а долната – тридялна с по-широк среден дял. През цъфтежа окраската на венчето се изменя от жълта на бяла или бледочервеникава. Тичинките са разперени.

Семената са продълговати, тъмнокафяви до черни орехчета.